Опасностите на украинския реваншизъм
Автор: Майкъл Уорън Дейвис,
Нямат ли хората от Крим и Донбас право на самоопределяне?
Измина съвсем година, откогато Русия стартира своята „ специфична военна интервенция “ в Украйна. Сигурен съм, че на доста от нашите другари в Източна Европа това им се коства като цялостен живот.
И въпреки всичко, елементарно забравяме, че този спор действително стартира в 2014 година, когато сепаратистите в Донецк и Луганск оповестиха независимостта си от Киев. (Тогава, както и в този момент, сепратистите са подкрепяни от Москва.) През същата година Русия анексира крим от Украйна.След като Русия завладя територии от вътрешността на Украйна през миналата година, Киев и неговите съдружници са безапелационни по една точка: каквото и друго да се случи в хода на тази война, те няма да одобряват независимостта на Донецк и Луганск. Сега Киев усилва залога. Миналата седмица The New York Times писа, че Съединените щати може да доставят на Украйна оръжие, с цел да си върнат и Крим.
Можем да спорим дали тази цел е постижима, или даже допустима. Но би трябвало да сме безусловно наясно с едно нещо: в случай че Украйна си върне Крим, или Луганск, или Донецк, те няма да го създадат като освободители, а като завоеватели.
Далеч преди Русия да нападне Украйна, беше ясно, че самите поданици на Крим с голямо болшинство желаят да се причислят към Русия. Официален референдум от 1994 година сподели, че 80% от тях желаят по-голяма районна самостоятелност. През същата година Юрий Мешков беше определен за президент на Крим със 72% от вота. Неговата акция имаше една съществена концепция: обединяване с Русия.
Правителството в Киев отговори на референдума не с разпределяне на по-голяма автономоност на Крим, а посредством унищожаване на конституцията им и лишаване на всякаква съществуваща преди автономност. Украйна отстрани и длъжността на президента на Крим, арестува Мешков и го изгони в Русия.
Ако не друго, украинските репресии против Крим ускориха желанието на локалните поданици да се причислят към Русия. Референдум от 2014 година откри, че 96% от жителите поддържат анексирането. Резултатите бяха разбираемо оспорени, поради обстоятелството, че съветските войски към този момент бяха почнали да окупират Крим. Но когато Галъп организира допитване през идната година, се оказа, че над 80% от респондентите считат, че референдумът е бил прецизен.
Нека повторим: преобладаващото болшинство от жителите на Крим желаят да са част от Русия.
Същото се отнася и за Луганск и Донецк. В 2019 година Kyiv Post, прозападен вестник, откри, че единствено 5% от жителите се надяват Украйна да си върне района. И макар че сепаратистките армии се борят за самостоятелност, този резултат е мечтан единствено от 16% от обществеността. Мнозинството – над 60% - желаят присъединение към Руската Федерация.
Това в действителност не е изненада. В Крим и Донбас (най-източната част от Украйна, където се намират Донецк и Луганск) са етнически руснаци. Те приказват съветски. Повечето от тях са съветски православни християни. Исторически тези области са принадлежали на Руската империя. Техните синове са се били в съветската войска. Били са правилни на съветските царе. Сега желаят още веднъж да са част от Русия. Наистина ли това е толкоз необикновено?
И най-много – за какво би трябвало да ги стопираме?
Киев ще изтъкне, че Букурещкият меморандум от 1994 година, от който Москва беше част, подсигурява оставането на тези райони в Република Украйна. И това е правилно. Но какво става с тяхното право на самоопределяне? Нямат ли хората на Крим и Донбас думата?
Всеки справедлив наблюдаващ би помислил, че Меморандумът е бил неприятна концепция. Ако локалното население желае да е част от Русия, те не би трябвало да бъдат принуждавани да се причислят към Украйна.
Неко го кажем по този начин: Да си представим, че Съединени американски щати подписват контракт, съгласно който Мексико може да окупира Тексас. Мнозинството тексасци се опълчват на контракта. Те не желаят да бъдат мексиканци. Те не приказват испански. В културно отношение те са американци. Винаги са считали себе си за американци. Били са се в американската войска, както и техните татковци, дядовци и прадядовци.
Истината: Исторически Тексас е бил част от Мексико. Но това е било по времето, когато Мексико е било към момента смътна концепция. И по този начин или другояче, те са били част от Съединените щати доста по-дълго.
Сега да речем, че тексасци вземат оръжието в опит да се причислят още веднъж към Съединените щати и Вашингтон ги поддържа. Би ли имало някакъв здрав разсъдък да се стартира нова Световна война, с цел да се отбрани претенцията на Мексико към Тексас?
И в случай че мексиканците тръгнат на война със Съединени американски щати, с цел да предявят тази рекламация, за освободители ли ще бъдат считани, или за завоеватели?
Да обобщим. От близо 10 години Украйна се бори да потуши тези национални протести в Крим и Донбас. Какво би трябвало да създадат Съединените щати?
Реалистът би споделил, че не би трябвало да вършим нищо. Това е Източноевропейски спор. Не е наша работа.
Вероятно идеалистът – набожен в построяването на нацията, „ битката за народна власт “ и така нататък – би споделил, че би трябвало да защитим претенциите на Русия към Крим и Донбас. Хората от тези райони желаят да бъдат руснаци. Те са руснаци, във всяко отношение, с изключение на по народност. Киев не би трябвало да ги принуждава да останат под негова пълномощия.
Кой въобще би споделил, че ние би трябвало да подкрепим претенциите на Украйна? Има единствено един вероятен отговор. Съединените щати просто желаят да спъват Русия.
Аз не се пробвам да извинявам съветската инвазия в Украйна, нито закононарушенията, които те са направили през последните единайсет месеца. Но, дано повторим още един път, преобладаващото болшинство източноукраинци желаят да се причислят към Русия. Хиляди от тях са подготвени да се бият и да умрат за тази идея. Идеята, че Съединените щати интензивно поддържат окупацията на тези провинции от Киев – изпращайки оръжия, които ще се употребяват за подтискане на националната воля – е морално отблъскваща.
Отношението на Украйна по отношение на Крим и Донбас е погрешно. Такава е и нашествието на Русия в Украйна. Следователно, Съединените щати би трябвало да упорстват Киев да разреши на Крим, Луганск и Донецк да дефинират сами ориста си, както и да упорстват Русия да разреши на Украйна да направи същото. В противоположен случай ние не можем въобще да се надяваме, че ще бъдем освен това от по-малкото зло.
Източник:
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
30 Яну 2023395128 Яну 2023390628 Яну 2023243127 Яну 2023343824 Яну 2023202522 Яну 20235509КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани22 Яну 2023313611 Яну 2023193028 Яну 2023198926 Яну 2023409
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Нямат ли хората от Крим и Донбас право на самоопределяне?
Измина съвсем година, откогато Русия стартира своята „ специфична военна интервенция “ в Украйна. Сигурен съм, че на доста от нашите другари в Източна Европа това им се коства като цялостен живот.
И въпреки всичко, елементарно забравяме, че този спор действително стартира в 2014 година, когато сепаратистите в Донецк и Луганск оповестиха независимостта си от Киев. (Тогава, както и в този момент, сепратистите са подкрепяни от Москва.) През същата година Русия анексира крим от Украйна.След като Русия завладя територии от вътрешността на Украйна през миналата година, Киев и неговите съдружници са безапелационни по една точка: каквото и друго да се случи в хода на тази война, те няма да одобряват независимостта на Донецк и Луганск. Сега Киев усилва залога. Миналата седмица The New York Times писа, че Съединените щати може да доставят на Украйна оръжие, с цел да си върнат и Крим.
Можем да спорим дали тази цел е постижима, или даже допустима. Но би трябвало да сме безусловно наясно с едно нещо: в случай че Украйна си върне Крим, или Луганск, или Донецк, те няма да го създадат като освободители, а като завоеватели.
Далеч преди Русия да нападне Украйна, беше ясно, че самите поданици на Крим с голямо болшинство желаят да се причислят към Русия. Официален референдум от 1994 година сподели, че 80% от тях желаят по-голяма районна самостоятелност. През същата година Юрий Мешков беше определен за президент на Крим със 72% от вота. Неговата акция имаше една съществена концепция: обединяване с Русия.
Правителството в Киев отговори на референдума не с разпределяне на по-голяма автономоност на Крим, а посредством унищожаване на конституцията им и лишаване на всякаква съществуваща преди автономност. Украйна отстрани и длъжността на президента на Крим, арестува Мешков и го изгони в Русия.
Ако не друго, украинските репресии против Крим ускориха желанието на локалните поданици да се причислят към Русия. Референдум от 2014 година откри, че 96% от жителите поддържат анексирането. Резултатите бяха разбираемо оспорени, поради обстоятелството, че съветските войски към този момент бяха почнали да окупират Крим. Но когато Галъп организира допитване през идната година, се оказа, че над 80% от респондентите считат, че референдумът е бил прецизен.
Нека повторим: преобладаващото болшинство от жителите на Крим желаят да са част от Русия.
Същото се отнася и за Луганск и Донецк. В 2019 година Kyiv Post, прозападен вестник, откри, че единствено 5% от жителите се надяват Украйна да си върне района. И макар че сепаратистките армии се борят за самостоятелност, този резултат е мечтан единствено от 16% от обществеността. Мнозинството – над 60% - желаят присъединение към Руската Федерация.
Това в действителност не е изненада. В Крим и Донбас (най-източната част от Украйна, където се намират Донецк и Луганск) са етнически руснаци. Те приказват съветски. Повечето от тях са съветски православни християни. Исторически тези области са принадлежали на Руската империя. Техните синове са се били в съветската войска. Били са правилни на съветските царе. Сега желаят още веднъж да са част от Русия. Наистина ли това е толкоз необикновено?
И най-много – за какво би трябвало да ги стопираме?
Киев ще изтъкне, че Букурещкият меморандум от 1994 година, от който Москва беше част, подсигурява оставането на тези райони в Република Украйна. И това е правилно. Но какво става с тяхното право на самоопределяне? Нямат ли хората на Крим и Донбас думата?
Всеки справедлив наблюдаващ би помислил, че Меморандумът е бил неприятна концепция. Ако локалното население желае да е част от Русия, те не би трябвало да бъдат принуждавани да се причислят към Украйна.
Неко го кажем по този начин: Да си представим, че Съединени американски щати подписват контракт, съгласно който Мексико може да окупира Тексас. Мнозинството тексасци се опълчват на контракта. Те не желаят да бъдат мексиканци. Те не приказват испански. В културно отношение те са американци. Винаги са считали себе си за американци. Били са се в американската войска, както и техните татковци, дядовци и прадядовци.
Истината: Исторически Тексас е бил част от Мексико. Но това е било по времето, когато Мексико е било към момента смътна концепция. И по този начин или другояче, те са били част от Съединените щати доста по-дълго.
Сега да речем, че тексасци вземат оръжието в опит да се причислят още веднъж към Съединените щати и Вашингтон ги поддържа. Би ли имало някакъв здрав разсъдък да се стартира нова Световна война, с цел да се отбрани претенцията на Мексико към Тексас?
И в случай че мексиканците тръгнат на война със Съединени американски щати, с цел да предявят тази рекламация, за освободители ли ще бъдат считани, или за завоеватели?
Да обобщим. От близо 10 години Украйна се бори да потуши тези национални протести в Крим и Донбас. Какво би трябвало да създадат Съединените щати?
Реалистът би споделил, че не би трябвало да вършим нищо. Това е Източноевропейски спор. Не е наша работа.
Вероятно идеалистът – набожен в построяването на нацията, „ битката за народна власт “ и така нататък – би споделил, че би трябвало да защитим претенциите на Русия към Крим и Донбас. Хората от тези райони желаят да бъдат руснаци. Те са руснаци, във всяко отношение, с изключение на по народност. Киев не би трябвало да ги принуждава да останат под негова пълномощия.
Кой въобще би споделил, че ние би трябвало да подкрепим претенциите на Украйна? Има единствено един вероятен отговор. Съединените щати просто желаят да спъват Русия.
Аз не се пробвам да извинявам съветската инвазия в Украйна, нито закононарушенията, които те са направили през последните единайсет месеца. Но, дано повторим още един път, преобладаващото болшинство източноукраинци желаят да се причислят към Русия. Хиляди от тях са подготвени да се бият и да умрат за тази идея. Идеята, че Съединените щати интензивно поддържат окупацията на тези провинции от Киев – изпращайки оръжия, които ще се употребяват за подтискане на националната воля – е морално отблъскваща.
Отношението на Украйна по отношение на Крим и Донбас е погрешно. Такава е и нашествието на Русия в Украйна. Следователно, Съединените щати би трябвало да упорстват Киев да разреши на Крим, Луганск и Донецк да дефинират сами ориста си, както и да упорстват Русия да разреши на Украйна да направи същото. В противоположен случай ние не можем въобще да се надяваме, че ще бъдем освен това от по-малкото зло.
Източник:
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
30 Яну 2023395128 Яну 2023390628 Яну 2023243127 Яну 2023343824 Яну 2023202522 Яну 20235509КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани22 Яну 2023313611 Яну 2023193028 Яну 2023198926 Яну 2023409
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ